Новини
text size:
print page
Увеличихме добива с 12 % през миналата година
21.02.2014
Никола Добрев, председател на съвета на директорите на "КЦМ 2000" и на надзорния съвет на КЦМ АД



Как оценявате изминалата година за рудодобива в "КЦМ 2000”?

За нас като водеща фирма в производството на олово, цинк и благородни метали състоянието на българския рудодобив е от изключително значение. След голямата промяна на собствеността на рудодобива за олово и цинк в България през 2012 г., когато заедно с "Минстрой" поехме контролния пакет върху българските мини, започнахме ускорено да инвестираме в отрасъла. Целта ни е да достигнем равнище на добив на полезни изкопаеми от най-добрите години след 1989 г. като количество и много по-високо като ефективност и като качество. От 2012 г. до днес инвестирахме между 25 и 30 млн. лв. С част от парите покрихме някои стари задължения на придобитите рудодобивни компании, останалите насочихме към производството. Обновихме доста машини в обогатителния цикъл, ускорихме минните проходки до по-богати рудни тела. Всичко това стана за много кратко време и даде резултат пряко за предприятията ни в Мадан и в Лъки. Освен това се отрази върху сигурността на доставките на суровина за производството на метали. Общо през 2013 г. в България сме добили 654 хил. т руда, което е с 12% повече от предходната. Много по-добри са резултатите от преработката на руда до концентрат - имаме 21% повече оловен концентрат и 20% повече цинков концентрат.

Как подредихте инвестиционните приоритети на компанията?

Отначало смятахме да дадем приоритет на инвестициите в рудник "Върба - Батанци", където рудодобивът беше спрял. По-ефективно и по-рентабилно се оказа да ускорим инвестициите в действащите рудници. И все пак през февруари добихме първата руда от "Върба - Батанци" след възстановяване на производството. Инвестициите ни доведоха до обръщане посоката на развитие на рудодобива в България - 15-20 години той вървеше само надолу, сега постигаме подем и ускорение в добива. С една дума - обърнахме тренда в посока нагоре.

Възможен ли е единен технически подход във всички рудници на компанията? В Лъки например са отишли много напред в промяна на технологията на добива на руда, а в другите рудници как е?


Да, ние разработихме същия спираловиден подход за достигане на рудата и във "Върба - Батанци" и вкарване на минна техника с подходящи габарити за работа под земята. Концепция на извличане на рудата в Родопите, която е от 50-те години, не издържа на съвременните пазарни условия. До 2016 г.  новата технология и новата техника за рудодобив ще бъдат стандарт във всички наши рудници. За известно време и според обстоятелствата ще съчетаваме двете технологии, но посоката ни е ясна. Ако правехме рудник "на зелено", тогава подходът ни щеше да е друг, още отначало ще вкарваме новата техника. Но сега търсим технически ефективно и икономически целесъобразно решение за вече действащи рудници.

Какви инвестиции планирате в обогатяване на добитата руда?

Около 25-30% от инвестициите, направени от 2012 г. досега, са точно в тази насока. Ние в момента говорим, че при оптимално развитие на нашите мини в "Горубсо - Мадан" ще постигаме минимум 0.5-0.6 млн. тона руда за преработка и обогатяване. А обогатителните ни съоръжения са разработени да поемат 1.5 до 3 млн. т руда. Това означава, че хабим много енергия, без да използваме ефективно съоръженията. Затова работим в насока на енергийна ефективност. Втората насока на разработките ни е да намерим най-добрите технологични параметри за обогатяване. Сегашният начин на работа вече е на възраст около 30-40 години и преценихме, че той вече не е най-подходящият. Има по-съвременни реагенти за извличане на метала от рудата, има по-съвременни начини на нейното смилане. Разработваме в тази насока собствена програма, като сме осигурили консултацията на руски специалисти от Санкт Петербург. До края на 2014 г. от тях  ще получим разписани нови технологични регламенти за обогатяване на нашите руди.

В състояние ли сте да ги извличате ефективно и от по-редките елементи от рудата?

Като членове на ЕС ние сме наясно, че Европа се задъхва от недостига на няколко метала, които са критични за нейната индустрия и за високите технологии. От тези критични материали - общо 14, в България се намират 10. Друг е въпросът доколко ги извличаме, но ги имаме. КЦМ например е европейски лидер в производството на телур и ако световният лидер Китай произвежда 70 тона, ние произвеждаме 6 тона. Към критичните материали, които се намират в България, ще добавя антимон, индий, волфрам, селен, бисмут, германий. Тези елементи ги има както в българските руди, така и в рудните концентрати. Ние сериозно сме се заели с проучване и производство на тези елементи. Някои може да ги започнем от рудодобив, други - като остатък от оловното и цинковото производство - да ги доведем до краен продукт. Разработили сме фирмена програма, която за телура се оказа изключително успешна. Имаме сериозен напредък в разработките за антимон и смятаме да го докараме до краен продукт - антимонова сол или метал, в зависимост от търсенето на пазара. Концентрациите на индий и германий в нашите руди са много ниски, но в света има практика на добив на двата метала именно от такива руди. Така че другото важно направление в "КЦМ груп" е да отделяме и произвеждаме редки метали от нашите руди или от самостоятелни находища за тези критични материали. Вече имахме срещи с комисари от Европейската комисия, които ни подканят и подкрепят да участваме в съответните европейски програми за критичните материали на стойност 70 млн. евро. Нашата инвестиционна преценка е, че ако започнем от рудодобив - това ще ни струва над 50 млн. евро. Ако говорим само за попътно извличане от полупродукти или от скраб, тогава инвестициите ще бъдат от порядъка на 10-15 млн. евро.

Повече видове метали означава повече или по-малко рискове за КЦМ?

Що се отнася до рисковете - ще ви дам пример с партньорска компания, която е много по-голяма от нас. Когато настъпи кризата през 2008 г., нашите партньори изкараха на пазара 100 тона германиев окис. По цена той се равняваше на няколко десетки хиляди тона цинк. Германиевият окис беше техният стратегически резерв, с който поеха първия удар на кризата.

Влагането на десетки милиони евро в технологии за производство на критични метали ще доведе ли до разкриване на нови работни места?

Връзката между тези инвестиции и създаването на нови работни места е сравнително слаба, защото става дума за високи технологии. Ние се намираме в ситуация на генерална реконструкция на класическите производства, които увеличават производителността и освобождават хора. Нашата вътрешнофирмена политика е пенсиониране на хората, които са приключили с трудовата си кариера, без да назначаваме на тяхно място нови. И освен това да преквалифицираме други за новите технологии. Ще ни трябват и хора, които да се занимават с отстраняване на опразнените сгради на старите заводи за олово и за цинк и с разчистване на терена около тях. В крайна сметка цел на всяка инвестиция е повече продукция с по-малко хора.

Как очаквате да се движат цените на оловото и цинка през 2014 г.?

Разчитаме, че няма да има съществени различия от цените през 2013 г. Засега не се виждат някакви промени на пазара на металите, които да доведат до рязък скок или срив в консумацията. Основните потребители остават Китай, Индия и най-общо страните от Изтока. За нас това означава, че ние по-спокойно ще задоволяваме потребностите на нашия европейски регион, източните пазари са ни твърде далече. Прогнозите ни за колебания в цените са за максимално отклонение от 100-200 долара на тон цветен метал.

Ще прогнозирате ли развитието на рудодобива в България?

Да и то с голяма сигурност, защото рудодобивът в България е свързан с нашата компания, а ние сме наясно какво искаме да постигнем. Добивът на полиметални руди в България ще се увеличава с добри темпове в следващите 10-15 години, тъй като ние предлагаме сигурен пазар. Същественото е, че трябва да се сменят концепциите за изземане и обработване на рудата, за да бъде рудодобивът конкурентен. И ние инвестираме точно в това. От социална гледна точка тези инвестиции носят сигурност в района на Родопите и правят привлекателна миньорската професия.

Интервюто взе Михаил Ванчев.
КЦМ 2000 управлява портфейл от фирми в областта на рудодобива, производството на цветни метали, търговската дейност, промишления инженеринг и индустриалния сервиз. Част от холдинговата структура е и КЦМ - Пловдив. През 2012 г. КЦМ 2000 заедно с "Минстрой" изкупиха "Горубсо - Мадан" на Валентин Захариев, след като рудодобивното предприятие имаше големи проблеми. За целта двете компании създадоха обединението "Върба - Батанци", в което имат равно участие. За резултатите и бизнес очакванията в рудодобива за тази година разговаряме с председателя на съвета на директорите на КЦМ 2000 и на надзорния съвет на КЦМ.