Новини
text size:
print page
Металургичната среща на върха в Дюселдорф оцени новите оловни възможности на КЦМ
30.06.2015
Румен Цонев - главен изпълнителен директор на КЦМ 2000 АД

30 юни 2015
Капитал Daily


Господин Цонев, какво може да събере на едно място световните лидери в черната и цветна металургия веднъж на 4 години като на олимпийски игри?

Наистина представителите на черната и на цветната металургия почти не се събират заедно често, защото бизнесът ни е много различен. Точно преди седмица обаче, в Дюселдорф, Германия, ние конкурентите в нашия бизнес се събрахме, за да видим кой докъде е стигнал в уменията си да произвежда ефективно метали. И ако приемем, че конкуренцията между нас е състезание, признанието за постижения в Дюселдорф е с цената на олимпийски медал..


Коя беше обединяващата тема на тази среща на върха в Дюселдорф?

Доминиращата тема, която присъстваше в представянето на всички компании, беше свързана с това, че съвременната металургия е ориентирана към пестене на енергия, към добив на повече метали с по-малък разход на ресурси, към комплексно извличане на суровините. Съвременна металургия е тази, при която се полагат системни грижи за опазване на околната среда и здравето на металурзите.


От гледна точка на глобалната икономика, какво е мястото на металургията в нея? Вашият бизнес очевидно не е на гребена на модната индустриална вълна?

Да, има по-модни отрасли от нашия. Но металургията е високотехнологичен отрасъл, който е в основата на всички нови технологии. Не случайно мотото на срещата ни в Дюселдорф бе “Производството на цветни метали - незаменима основа за индустрията и просперитета на обществото” . Това е важно, защото много често когато хората се докоснат до съвременните продукти - от компютъра, автомобила, мобилния телефон до свръхтънкия телевизор, забравят от какво са създадени тези продукти. А в основата на всичко това са чудесните цветни и черни метали.


На срещата в Дюселдорф, в сектора “Олово и цинк” от кои страни имаше представители?

От всички страни, защото светът е ревнив към собственото си производство на такива метали. Има дългогодишна тенденция за увеличаване дела на вторичните суровини в производството на олово и на цинк. Тази тенденция се запазва. Но се отчита, че ръстът на потреблението не може да бъде задоволен единствено и само с увеличаване на рециклираните вторични метали. И логично достигаме до възможностите на металурзите все по-ефективно да извличат олово и цинк от първични суровини - руди и концентрати. В Дюселдорф затвърдих убеждението си, че стратегията, която ние изработихме и следваме е съвременна и перспективна. Запазихме производство на метали и от първични суровини, а точно това производство посреща повишените потребности от нашите метали в световен мащаб.
Дори Германия - металургичната супер сила на Европа се връща към минното производство, а това е една драматична промяна на посоката. Стара Европа, която от много години се съсредоточаваше върху технологичните решения по рециклирането, в момента отново поглежда към собствения си минно-минерален ресурс.


Господин Цонев, на срещата на върха в Дюселдорф, Вие сте водили една от дискусиите. За какво спорихте на нея?

Имах честта да бъда модератор на дискусия, посветена на новите технологии за производството на олово. Докладите бяха интересни, защото всеки се стремеше да покаже новото си технологично равнище. Ще бъда откровен. Винаги на такива срещи има моменти на подозрителност към представяната информация. Защото всеки от нас знае колко много усилия и инвестиции са необходими за определен “оловен” резултат. И ако видиш, че някоя компания е постигнала повече, ставаш недоверчив – възможно ли е това с техния ресурс? Често се задаваха въпроси, които по-скоро бяха коментари и показваха съмненията на питащия. Например, една от основните тенденции в развитието на цветната металургия са безотпадните технологии. Но засега нулевият отпадък е по-скоро огромна амбиция и когато се докладват резултати по този въпрос, неизменно има и скептицизъм. Това е цел за всички, но още не сме я постигнали.


Когато бе изнесен българския доклад, имаше ли повдигнати въпросително вежди?

Ние представихме доклад за новата технология в оловния завод на КЦМ. Дискусията беше интересна и се изнесе дори извън залата. Другите производители на олово се интересуваха от показателите ни, от това как е структурирана технологията ни. Нашата висока енергийна ефективност например се оказа много коментирана тема на срещата в Дюселдорф. В новия завод намаляваме енергийните разходи с над 35 на сто. Това е технологичен скок и не можеше да не предизвика коментари и даже мъничко професионална завист.


Ако правилно Ви разбирам, малко фирмено разузнаване дори на срещите от такъв формат не се изключва, нали? Впрочем имаше ли конкуренти, които поискаха да видят отвътре оловното производство на КЦМ?

Ние сме добри домакини и няма да върнем никого, който иска да ни гостува. Но едва ли ще покажем всичко. Впрочем в рамките на проявата бяхме поканени да посетим няколко от най-добрите заводи в Западна Европа. Аз посетих три от тях. Впечатляващо е, че всички домакини стават все по-внимателни и не показват детайли от производството. Чудесни презентации - да, бързо преминаване през предприятието - да. Но на много от конкретните въпроси отговарят, че става дума за собствено технологично ноу-хау… Разбирам ги - светът на металургията е открит, но... не чак толкова.


От какво се интересуваха китайските Ви колеги в Дюселдорф?

Китай показа бързо, екстензивно развитие в нашия бранш, но водещите научни центрове останаха в Европа, САЩ и Австралия. Новите технологии се пренасят и в Китай, но тя не е двигателят на технологичното обновление в света на цветните метали. За китайските производители на метали, както за всички останали в металургичния бранш, пътят към сигурната и стабилна индустрия минава през науката.
И може би тук е мястото да отбележа, че на срещата в Дюселдорф имаше много сериозно присъствие на учени от университетите на индустриалните страни. Защото който е добър в науката, той е добър и в производството на олово и цинк.